Книжна 2015 година III част
Ето, че стигнахме и средата на тази моя ретроспекция. Тази част и следващата ви показвам книгите, които са ми харесали, но има и още какво да се желае. В последната ще ви запозная и с разочарованията ми за годината. Но да не губя време, а да започвам с кратките ми резюмета:
1."Чичо Томовата Колиба" на Хариет Бичър Стоу - Дааа, прави сте, ако си мислите, че съм закъснял с 10-15 години с прочитането на тази книга. И сам го знаех, но въпреки това исках да я прочета. Знаех основната идея на автора, но въпреки това исках да преживея историята в нейната цялост, красота и на моменти отвратителност.
Чудите се защо казвам красота ли? Ами заради този човешки дух, за който говоря непрекъснато. Чичо Том го притежава, проявява и дори раздава на хората около себе си, без да се страхува и притеснява. И това ми харесва, волният и свободен роб. Оксиморон? 12-токласници, честито, ако сте забелязали това, няма защо да се притеснявате за бъдещите матури!
В заключение мога да кажа, че книгата си заслужава. Ако все още не сте я прочели, включете я в своя списък. Допускам, че не се класира в моя топ, тъй като времената, в които живеем са много по-демократични и въобще не отговарят на описаните отношения в книгата. Но пък вярвам, че и невероятната книга е допринесла за тази промяна.
2."Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни - Първа среща с този автор. Препоръчаха ми го от книжарницата, докато си търсех нещо интересно за четене.
Тази книга я свързвам най-вече с мястото, където я четох - във Велинград. Беше ми едно от четивата през почивката.
Със сигурност книгата ми допадна, не мога да кажа, че съм се забавлявал, защото самата история не ти позволява да се смееш, а по-скоро те подтиква да съпреживяваш. Отново звуча абсурдно - мъж да съпреживява съдбите на две жени, но го казвам от гледна точка на случващото се в момента и крайността на една от религиите.
Смятам, че всяко човешко същество, независимо от религия, пол, националност и т.н, трябва да се приема само и единствено като човешко същество, а не като роб или предмет.
Хосейни е представил интересна история, няма спор. Това, което ми липсва е, че можеше още малко да се наблегне върху вътрешния свят на Мариам. Но да оправдаем Хосейни с това, че е мъж и колкото и добър разказвач да е, да разказваш от погледа на жена е трудно.
Знам, че от автора има и други преведени произведения на български, тъй че когато дойде и тяхното време, и тях ще прочета.
3."Жени" на Буковски - :D Вървя по тънка лайсна, може би някои ще ме нарекат циник? Други идиот, а трети пък ограничен към хубавата литература?
На мен тази книга ми допадна. Стори ми се различна, тъй като аз не чета българските еквиваленти на Буковски и този стил ми бе непознат.
Да, алкохолът и сексуалните партньорки бяха в повече, но пък беше забавно.
Буковски е циничен, груб, но трябва да се признае, че е и мъдър. Спрете ли да гледате на произведението като обида за женския пол и изобличаване на мъжете, може би ще откриете и красотата на "Жени".
4."Баба праща поздрави и се извинява" на Фредрик Бакман - спомняте ли си ревюто за нея? Нека ви припомня:
http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/12/blog-post.html
Накратко, книгата е добра. Получаваш една невероятна носталгия по близките хора, най-вече бабите. Признавам си, че след прочитането на книгата, станах с една идея още по-добър към моите прекрасни баби.
Историята е приятна, няма как да не си припомниш детските години или някоя конкретна случка.
Основните критики - гооооляяямо продуктово позициониране. Няма да казвам марките, защото четете ли книгата, няма как да не ви издразнят.
5."Още въздух" на Джордж Оруел - А това ревю спомняте ли си го? Нека не ви изпитвам, ще споделя линка отново:
http://ostrovatnaknigite.blogspot.bg/2015/09/blog-post_24.html
Аз съм огромен фен на Оруел! Обожавам 1984 и Фермата на животните! След тези два романа бях тотално премазан, разбит, съкрушен, впечатлен, влюбен и въодушевен! Тези антиутопии ме подтикнаха да търся още качествена литература. Но беше трудно.. защото именно те дигнаха много нивото.
Много исках да прочета още произведения на Оруел, но разбрах, че друга преведена негова книга е с изчерпан тираж и не може да се намери нито по книжарници, нито в интернет.
Докато не разбрах, че на пазара има "Още въздух". Голяма моя грешка бе, че очаквах нещо толкова добро, колкото другите четени романи на Оруел. И не го получих.
Тази книга е първата му, тоест с нея все още се е изграждал като автор, пробвал е кое се получава и кое не, кое се харесва и кое не. Може ли да го обвинява човек, след като след "Още въздух" е написал и шедьоврите "1984" и "Фермата на животните"? Не, разбира се!
Препоръчвам я за истинските фенове на Оруел. Ако искате да опознаете още от неговия свят, а споменатите вече няколко пъти книги не са ви достатъчни, вземете "Още въздух".
6."Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак - От Зюсак съм чел известната "Крадецът на книги". Спомням си, че я прочетох за 1 уикенд, историята тотално ме погълна. И бях с много добри впечатления.
А "Аз съм пратеникът"? Хм, със сигурност е нива под "Крадецът на книги".
Историята е приятна и разказва за един неудачник, който няма цел в живота и не знае какво да прави. След като предотвратява банков обир, започва да получава карти по пощата кои хора да посети и как да им помогне. Героят се впуска в приключение с напълно непознати и решава проблемите им, докато се опитва да реши и своите.
Огромен минус на тази книга е начинът на писане. Скучни изрази, може би, защото и самите герои не блестят с някакви специфични качества.
Ако трябва да съм честен, прочетете я само, ако сте големи фенове на Зюсак или пък имате много свободно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар