Историята на "Островът на книгите"
Преди много години, в едно далечно царство хората живеели щастливо и спокойно. Нямало кражби, нямало престъпления, сред хората се срещали само доброта и уважение. Всеки можел да разчита на другия, когато има нужда от помощ. Жителите на тази държава се различавали от съседите си, тъй като притежавали едно особено качество, което в другите липсвало - обичали книгите. Всеки ден, независимо от времето и мястото, независимо от работата и настроението, те четели. Не минавал ден, в който да не се впуснат в авантюристично приключение, което да ги отведе в нови светове, да се запознаят с нови хора и характери, да изживеят и друг живот и да се справят с чужди проблеми, да празнуват чужди успехи. Един ден от седмицата бил определян за "Ден на книгата" и тогава всички хора на това царство, се събирали и си разказвали какво са прочели. Разказите продължавали дълго, имало случаи, в които не си лягали, но никой не се оплаквал от това, тъй като всички изпитвали нуждата да чуят нещо ново и вълшебно. Най-интересните истории разказвал царят, защото той имал и дарбата да сътворява нови и нови случки, които да достигнат до сърцата на хората.
Всички деца с нетърпение очаквали да започнат училище, тъй като именно там придобивали безценната дарба да се научат да четат и пишат. Всеки ден, прекаран в това магическо място, за тях бил повече от забавление и начин за напредване. След като научели азбуката, те с удоволствие се изправяли пред семейството си и избирали една книга, която да прочетат. Хиляди ръкопляскания, много усмивки и малко сълзи от гордост били сред най-честите реакции на баби и дядовци, майки и бащи, лели и чичовци, каки и батковци. След като детето изтърпяло "семейния изпит", то вече можело да се доближи до най-святото място в къщата - библиотеката. Само след няколко дни, прекарани там, детето разбирало, че е получило нещо много по-голямо от подарък - то е получило възможности, авантюри, приключения и изобщо нови светове. Мечтата да се посети друго място вече не била невъзможна, а напротив - изпълнима по всяко едно време на деня.
Децата се превръщали в големи хора и достойни хора, които предавали, това, което са получили като житейски урок и на своите наследници, за да не бъде прекъсвана любовта към книгата.
Един мрачен и дъждовен ден, когато по небето играели светкавици, тъй че да превърнат нощта в ден, хората си стояли в домовете пред огъня и след вкусната вечеря разказвали един на друг какво са прочели през деня. Не в цялото царство обаче царяла тази хармония и спокойствие. Бог определил това да бъде последния ден на царя на Земята, след което да го прибере при себе си. Неочакваното събитие предизвикало в царския двор невиждан смут и паника.
На следващия ден хората разбрали за тъжната новина. Хиляди се струпали пред двореца, където се молели на Бог да се отнася с техния цар, така, както той се е отнасял с тях. Други отправяли съболезнования пред царското семейство, а четвърти четели любимата книга на царя в негова чест. Хората не останали безучастни към трагичната съдба на царя, тъй като изпитвали нескрит респект и уважение към личността му.Управлението му променило изцяло облика на държавата и създал нови традиции и обичаи за всички. И най-вече - той им отдал любовта към книгата.
Не след дълго, на трона се възкачил неговият син. Още от началото на управлението си, дал на хората да разберат, че не е съгласен с управлението на баща си. Мнозина открили в действията му скрита ревност и завист към бащиното му постижение. Мъдреците вече били поели инициативата да увековечат постиженията на предишния цар в една нова и прекрасна история. Синът обещал пред себе си, че ще действа по противоположен начин, тъй че след смъртта му да има томове с книги, хиляди статуи и милиони деца, кръстени на него.
Първата генерална промяна, наложена от царя, смутила народа. Царят забранил да се чете повече от 1 час на седмица, а децата в училище няма да се учат на четене, а на спорт, за да има силна армия и на математика, за да станат добри търговци. Всички вкупом възроптали срещу тази тежка санкция, но от царския двор подкрепили решението на царя.
Любовта към книгите била твърде силна, а връзката неразрушима. Минавали седмици, месеци, дори и години, но хората продължавали да се забавляват с четене и вечер на свещи да учат децата си на четмо и писмо.
Царят разбрал, че заповедта му не е била изпълнена изцяло. Побеснял и решил да отнеме най-ценното материално имущество, което притежавали хората - книгите. Лично той, със стражите си обикалял по домовете, проверявал легла, сандъци, кутии и т.н за скрити книжни богатства. След като отнел и последната книга след много сълзи и съпротива от едно 6-годишно дете, царят бил доволен, че е постигнал мисията си и авторитетът му няма да бъде повече подценен.
Децата загубили усмивките по лицата си, нямали мечти, осъзнали, че били ограничени в пространството на държавата, тъй като не се доставяли нови книги. Родителите опитвали да ги успокояват, разказвайки им истории, които те са чели, но ефектът не бил същия. Нямало го контакта с хартията, аромата на мастилото, уединението с произведението, собственото изграждане във въображението на образите на героите.
Царят решил да запали всички книги на площада, пред очите на народа, за да покаже своята непоколебимост и най-вече властта, която има над тях. Нощта, преди да направи това, обаче сънувал своя баща, който му казал, че е извършил непростим грях и ако запали тези извори на неизчерпаема мъдрост, тогава той извършва богохулство и колкото и велик да е, колкото и територии да завземе, до името му в историята ще стоят само срама и неуважението. Синът се събудил целия облян в пот, а около гърлото му бил увит и чаршафа, с която се завивал нощем. Спомнил си за думите на баща си и приел всичко случило се за знак. Решил да не рискува прекалено, за да не загуби твърде много.
Без да разбере никой, натоварил книгите на кораб и ги пуснал по течението, за да ги отнесе морето. Без капитан, без управление, корабът щял да потъне, а с него и книгите на хората, но и нещо повече - интелигентността, прозорливостта и непоколебимостта им.
Книгите дълго плавали. В началото били страшно изплашени, че няма кой да ги пази. Те обичали хората. Обичали да им разказват историите си, да ги забавляват и разплакват, да пътуват заедно с тях, да ги амбицират да се развиват и утвърждават. Но този път хора нямало. Почувствали се предадени и изоставени. Една от книгите с много усилия успяла да стигне до палубата на кораба и видяла, че се намират в открито море и незабавно трябва да се поеме управлението, за да не потънат.
Това било лесно. Те били книги и криели в себе си отговорите на всички въпроси, които съществуват на света. Една от тях знаела как да вдигне платната, друга можела да се ориентира по географски дължини и ширини, трета не изпитвала трудност да каже къде се намират точно, тъй като съдържала в себе си характеристики за всички морета и океани. Но книгите почувствали и помощта на предишния цар. Те знаели, че той е с тях и няма да ги остави да пострадат. По време на пътуването си преминали през хиляди премеждия и трудности - трябвало да се справят с 10 пиратски кораба, които искали да ги превземат, страниците и кориците им били измокрени от силна буря, която скъсала и едно от платната им, на палубата паднала мълния, която за малко не запалила кораба и потопила тях. Но с воля и упоритост, знания и умения, сила и търпения, една сутрин, пред тях се открила една прекрасна гледка - ЗЕМЯ! Това било малък и уютен остров, на който живеели само деца, които имали голямо желание да четат и да научават нови и нови неща. Те посрещнали книгите с огромно вълнение. Направили това, което книжните богатства обичали най-много - притиснали ги до сърцето си. Тогава всички разбрали, че дните им ще бъдат много красиви, защото ще има много истории от далечни светове, ще има много забавления, защото ще бъдат заедно и няма никога да се изоставят.
А островът, на който пристигнали бил наречен ОСТРОВЪТ НА КНИГИТЕ!
Pierre
Всички деца с нетърпение очаквали да започнат училище, тъй като именно там придобивали безценната дарба да се научат да четат и пишат. Всеки ден, прекаран в това магическо място, за тях бил повече от забавление и начин за напредване. След като научели азбуката, те с удоволствие се изправяли пред семейството си и избирали една книга, която да прочетат. Хиляди ръкопляскания, много усмивки и малко сълзи от гордост били сред най-честите реакции на баби и дядовци, майки и бащи, лели и чичовци, каки и батковци. След като детето изтърпяло "семейния изпит", то вече можело да се доближи до най-святото място в къщата - библиотеката. Само след няколко дни, прекарани там, детето разбирало, че е получило нещо много по-голямо от подарък - то е получило възможности, авантюри, приключения и изобщо нови светове. Мечтата да се посети друго място вече не била невъзможна, а напротив - изпълнима по всяко едно време на деня.
Децата се превръщали в големи хора и достойни хора, които предавали, това, което са получили като житейски урок и на своите наследници, за да не бъде прекъсвана любовта към книгата.
Един мрачен и дъждовен ден, когато по небето играели светкавици, тъй че да превърнат нощта в ден, хората си стояли в домовете пред огъня и след вкусната вечеря разказвали един на друг какво са прочели през деня. Не в цялото царство обаче царяла тази хармония и спокойствие. Бог определил това да бъде последния ден на царя на Земята, след което да го прибере при себе си. Неочакваното събитие предизвикало в царския двор невиждан смут и паника.
На следващия ден хората разбрали за тъжната новина. Хиляди се струпали пред двореца, където се молели на Бог да се отнася с техния цар, така, както той се е отнасял с тях. Други отправяли съболезнования пред царското семейство, а четвърти четели любимата книга на царя в негова чест. Хората не останали безучастни към трагичната съдба на царя, тъй като изпитвали нескрит респект и уважение към личността му.Управлението му променило изцяло облика на държавата и създал нови традиции и обичаи за всички. И най-вече - той им отдал любовта към книгата.
Не след дълго, на трона се възкачил неговият син. Още от началото на управлението си, дал на хората да разберат, че не е съгласен с управлението на баща си. Мнозина открили в действията му скрита ревност и завист към бащиното му постижение. Мъдреците вече били поели инициативата да увековечат постиженията на предишния цар в една нова и прекрасна история. Синът обещал пред себе си, че ще действа по противоположен начин, тъй че след смъртта му да има томове с книги, хиляди статуи и милиони деца, кръстени на него.
Първата генерална промяна, наложена от царя, смутила народа. Царят забранил да се чете повече от 1 час на седмица, а децата в училище няма да се учат на четене, а на спорт, за да има силна армия и на математика, за да станат добри търговци. Всички вкупом възроптали срещу тази тежка санкция, но от царския двор подкрепили решението на царя.
Любовта към книгите била твърде силна, а връзката неразрушима. Минавали седмици, месеци, дори и години, но хората продължавали да се забавляват с четене и вечер на свещи да учат децата си на четмо и писмо.
Царят разбрал, че заповедта му не е била изпълнена изцяло. Побеснял и решил да отнеме най-ценното материално имущество, което притежавали хората - книгите. Лично той, със стражите си обикалял по домовете, проверявал легла, сандъци, кутии и т.н за скрити книжни богатства. След като отнел и последната книга след много сълзи и съпротива от едно 6-годишно дете, царят бил доволен, че е постигнал мисията си и авторитетът му няма да бъде повече подценен.
Децата загубили усмивките по лицата си, нямали мечти, осъзнали, че били ограничени в пространството на държавата, тъй като не се доставяли нови книги. Родителите опитвали да ги успокояват, разказвайки им истории, които те са чели, но ефектът не бил същия. Нямало го контакта с хартията, аромата на мастилото, уединението с произведението, собственото изграждане във въображението на образите на героите.
Царят решил да запали всички книги на площада, пред очите на народа, за да покаже своята непоколебимост и най-вече властта, която има над тях. Нощта, преди да направи това, обаче сънувал своя баща, който му казал, че е извършил непростим грях и ако запали тези извори на неизчерпаема мъдрост, тогава той извършва богохулство и колкото и велик да е, колкото и територии да завземе, до името му в историята ще стоят само срама и неуважението. Синът се събудил целия облян в пот, а около гърлото му бил увит и чаршафа, с която се завивал нощем. Спомнил си за думите на баща си и приел всичко случило се за знак. Решил да не рискува прекалено, за да не загуби твърде много.
Без да разбере никой, натоварил книгите на кораб и ги пуснал по течението, за да ги отнесе морето. Без капитан, без управление, корабът щял да потъне, а с него и книгите на хората, но и нещо повече - интелигентността, прозорливостта и непоколебимостта им.
Книгите дълго плавали. В началото били страшно изплашени, че няма кой да ги пази. Те обичали хората. Обичали да им разказват историите си, да ги забавляват и разплакват, да пътуват заедно с тях, да ги амбицират да се развиват и утвърждават. Но този път хора нямало. Почувствали се предадени и изоставени. Една от книгите с много усилия успяла да стигне до палубата на кораба и видяла, че се намират в открито море и незабавно трябва да се поеме управлението, за да не потънат.
Това било лесно. Те били книги и криели в себе си отговорите на всички въпроси, които съществуват на света. Една от тях знаела как да вдигне платната, друга можела да се ориентира по географски дължини и ширини, трета не изпитвала трудност да каже къде се намират точно, тъй като съдържала в себе си характеристики за всички морета и океани. Но книгите почувствали и помощта на предишния цар. Те знаели, че той е с тях и няма да ги остави да пострадат. По време на пътуването си преминали през хиляди премеждия и трудности - трябвало да се справят с 10 пиратски кораба, които искали да ги превземат, страниците и кориците им били измокрени от силна буря, която скъсала и едно от платната им, на палубата паднала мълния, която за малко не запалила кораба и потопила тях. Но с воля и упоритост, знания и умения, сила и търпения, една сутрин, пред тях се открила една прекрасна гледка - ЗЕМЯ! Това било малък и уютен остров, на който живеели само деца, които имали голямо желание да четат и да научават нови и нови неща. Те посрещнали книгите с огромно вълнение. Направили това, което книжните богатства обичали най-много - притиснали ги до сърцето си. Тогава всички разбрали, че дните им ще бъдат много красиви, защото ще има много истории от далечни светове, ще има много забавления, защото ще бъдат заедно и няма никога да се изоставят.
А островът, на който пристигнали бил наречен ОСТРОВЪТ НА КНИГИТЕ!
Pierre
Няма коментари:
Публикуване на коментар